Водопадите на село Веселиново местност Скока

с. Веселиново родното място на президента Жельо Желев

Ако сте решили да се разходите някъде на близо в региона около Бургас не пропускайте да отидете до село Веселиново и да извървите една изключително лека и приятна пътека, добре маркирана, която ще ви зареди за предстоящите делнични дни.

Така направихме и ние с нашата бутикова групичка. Пандемия е, забранено е да се провеждат организирани мероприятия, но не е забранено да общуваме и да се забавляваме в малки групички до 15 човека. Нашият микробус е от най – луксозните изпълнения, оборудван с контакти, за да зареждаме телефоните си и да снимаме на воля, кафемашина за ободряващо еспресо, минибар за вода и питиета и понякога си носим и мобилен ледогенератор за пикниците.

Закъсняхме малко с часа на тръгване, но нали ни е за първи път от серията бутикови екскурзии се учим още. Около 11 ч успешно потеглихме осем души, две кучета, аз и съпруга ми. Понеже даваха времето с превалявания в следобедните часове, решихме да не взимаме нещата за пикник иначе към микробуса си имаме и столчета масички, разгъваеми скамейки, но това ще го демонстрираме в някоя друга екскурзия.

Еко пътеката

До с. Веселиново стигнахме за около един час и половина от Бургас, селото е на около 100 км от Бургас през Айтос и Люляково, пътят е хубав и поддържан. Еко пътеката започва на 1 км преди селото, като вдясно на главния път има табела на която е скицирана пътеката. Аз слязох и я снимах за ориентир. Паркирахме микробуса вляво от пътя на паркинг 100 м по надолу от началото на чакълестия път и тръгнахме пеша. По принцип, ако сте с кола можете да продължите по чакълестия път и да стигнете до първия водопад там да паркирате и да продължите нагоре пеша. Ако въобще не искате да се разхождате можете да си карате и да спирате пред обектите стига колата ви да е високо проходима. До първия водопад пеша е около 1,15 минути по чакълест път, добре е обувките Ви да са с висока подметка.

Големият водопад

Вляво от пътя ще видите табела за водопада, слизането е по стръмна пътека, която е опасна само във влажно време, заради подхлъзване. Пред Вас се разкрива великолепна гледка от падащият от 3800м водопад големият скок. Пред него се е образувало вълшебно синьозелено езеро в което падат водите на водопада и продължават надолу, за да се влеят в река Кръщеница.

Пещерата

Продължавате на горе и вдясно ще видите табела за пещерата „Сарая“. Внимателно се изкачвате до входа по паянтова стълба и вътре ще попаднете в царството на прилепите. Бъдете тихи, защото те са слепи, но не и глухи и виковете ги дразнят.

Малкият водопад

Отправяме се към малкия „Скок“. По скромното мнение на нашата групичка този водопад е по загадъчен и красив от голям „Скок“. Пред него имам скала на която можете да поседнете и да се потопите в шепота на пръските от водопада. Релакс неописуем!

Софрата

Събрали своята положителна енергия от водата продължихме с бодра крачка към местността „Софрата“, огромна скала служила на траките за жертвоприношения. Разстоянието от малкия водопад до „Софрата“ е 2 км. За съжаление 500 м преди местността времето рязко се заоблачи и гръмотевици прозвучаха в небето. Решихме да се върнем назад, за да избегнем дъжда.

Обратно към Бургас

За около пет часа в съвсем спокойно и не натоварващо ходене изминахме близо 12 км в двете посоки. На връщане се спряхме за фотосесия със стадо кози албиноси и техните пазители.

Все още не беше заваляло сякаш природата ни пазеше от дъжда навсякъде бе мрачно и видимо валеше само ние спокойно си пиехме кафето на чешмата сякаш времето е спряло.

В момента в който се качихме в микробуса и потеглихме заваля. Нищо, че валеше и се смрачаваше спряхме на мандрата в село Люляково и си купихме пресни яйца, сирене и кашкавал. Решихме, че пак ще повторим маршрута, но този път ще направим пикника на „Софрата“. Вече доволни и приятно изморени със зареждащ смях около 20ч се прибрахме по къщите.