7 любовни романса от българското минало

Когато имаме любовта целият свят работи за нас

Любовта има много лица, но винаги е трудна тежка и завладяваща. Много мислих с какво да започна поредицата си от любовни истории в месец февруари. Минах през много държави и идеи, но в крайна сметка реших ,че трябва да започна от моята страна  и да покажа лицата на истинската любов в България. Онази изпепеляваща любов от която сърцето ти спира, душата ти се разгръща, а мозъкът… той дали въобще функционира в  тези мигове.

В месец февруари Петър Дънов провежда и своя житен режим така нашумял напоследък, като „диета за отслабване“. Всъщност обаче това е цял комплекс от действия, мисли и храна, които човек трябва да спазва в тези дни, за да пречисти организма. Учението на Дънов не е тема на нашия разказ, но реших, че трябва да е в началото му, защото цялото учение се основава на безкористната любов, защото цял свят знае, че Петър Дънов е българин и там в август месец в неговата страна има една планина с космическо влияние, която събира от цял свят хиляди последователи на учението на Беинса Дуно .

„И тъй, първата проява на Любовта е на привличането, т.е. магнетичната любов. Втората проява на Любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на Любовта от магнетичната. Всеки човек иска да има приятел, с когото да споделя своите мисли и чувства. Но и приятелството не е устойчиво, лесно може да се развали. – Кога приятелството между двама души не устоява? – Когато не почива на здрава основа. За да устои, то трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят…Третата проява на Любовта почива на сродство между душите. Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в себе си. Тяхната връзка е неразривна. Нищо не е в състояние да ги раздели. Така се свързват само сродни души.“

и още „Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.“ Петър Дънов

 Димчо Дебелянов

и жените в неговия живот

• 

Първи в моята класация със своите трагични връзки е поетът Димчо Дебелянов. Роден в Копривщица, умира млад на фронта едва 30 годишен в разцвета на силите си, но  остава множество разтърсващи любовни стихове в българската поезия. Всички те са продиктувани от безнадеждна обич и още по трагична любов към нежния пол. В биографията му запомнящи остават 13 годишната връзка с Иванка Дерменджиева, с която се запознават докато е ученичка. Преследвани от родителското тяло те пренасят любовта си във писмата.  С Иванка,  Дебелянов поддържа връзка до края на живота си, като я нарича „ слънце на моята пролет“. Привърженик на словото, а не на плътските удоволствия в любовта,  жената в неговия живот е поетично вдъхновение. Такава  е и Мара Василева, за която се казва, че е най- голямата любов на Дебелянов. Тяхната бурна връзка приключва след като по невнимание Мара изпраща писмо до поета предназначен за друг мъж. Връзката им приключва, но малко по-късно в годините девойката е покосена от скоротечна туберкулоза, а Дебелянов забравя нанесеният му любовен удар и написва на предсмъртния и одър едно от най – лиричните стихотворения от цикъла „Елегии“ -Аз искам да те помня все така“

Аз искам да те помня все така:

бездомна, безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила“ Димчо Дебелянов

Невена Коканова и Раде Маркович

истинска любов пресъздадена във филм

Всички сме чували за един от най – романтичните български филми „Крадецът на праскови“, един от многото шедьоври на българското филмово изкуство и няма как да не е хит когато на филмовата лента е запечатана истинска любов. Двамата артисти преживяват магията на любовта и извън снимачната площадка. Бурна и изпепеляваща истинска и разтърсваща любов. Въпреки, че Раде Маркович се развежда със своята съпруга, Невена никога не намира сили да прекрати брака си с Любомир Шарланджиев и след седем години на агония връзката на двамата артисти приключва, но остава трайна следа в българското кино и романс за поколения напред и запомнящата се фраза.

“Трябваше да ме помолите щях сама да Ви откъсна…” из „ Крадецът на праскови“

Цар Самуил и Биляна 

и плода на най – чистата любов.

Легенда или исторически факт, но завладяваща е историята на нашия Цар Самуил и богомилската дъщеря Биляна според която той се влюбва в младата девойка, отвеждайки я в Преспа. Това не е брак по сметка и дипломация, а любов от най – съкровените чувства дълбоко в сърцето. От тази най – чиста любов се ражда момче с име Давид, но за зла участ за него разбира законната съпруга на царя и изпраща братята си да убият Биляна. Простреляна с лък девойката остава парализирана и решава да напусне живота на Самуил криейки се от него, за да не му вреди повече.  Години царят търси и тъгува по любовта си, а когато я открива тя сякаш е чакала мига на тяхната среща, за да издъхне в ръцете му. Днес от тази легенда като свидетели на голямата любов са останали билянините извори в Охрид, където се  срещали влюбените.  Според още едно предание силата на изворите е лечебна и която жена се завърти три пъти обратно на часовниковата стрелка върху един от камъните ще се подмлади с цели 10 години.

Яворов, Мина и Лора

любовен триъгълник с горчив край

Мислехте, че ще подмина любовният триъгълник в българската поезия, но няма как. Това е една от емблематичните любовни истории разказвана от всички поколения. Бохем, романтик в живота на Яворов присъстват много жени, но две от тях не остават в покой сърцето му – Мина и Лора. С Мина се запознава на Благовещение в дома на най – близкия си приятел от кръга „Мисъл“. Тогава девойката е на 16 години, а поетът на 28 години. Чиста като сълза, невинна изпълнена с блянове и романтизъм в душата си  тя успява да покори сърцето му и още същата вечер той написва стихотворението „Благовещение“ сякаш, за да запечата мига от срещата с това ангелско дете. За Яворов, Мина е неговата муза, дете от свише, което му дава вдъхновение и той написва най – лиричните стихове пропити с любов и тъга. Тяхната връзка както и при Дебелянов преминава основно в писма. След запознанството те се срещат още три пъти, но сякаш тези срещи нарушават идеализма на любовта в тяхната кореспонденция. Туберкулозата на Мина и семейството и я карат да се дистанцира и да ограничава срещите с поета.

Яворов намира утеха в бурната си любовна връзка с Лора Каравелова. През 1912 г. двамата сключват брак, но обсебващата, пламенна натура на Лора от която струи и нейната индивидуалност се оказва фатална за края на тази любов. Обсебена от ревност на 27 години Лора не издържа и се прострелва в дома им. Преследван от обвинения и вина за нейната смърт година по-късно Яворов се самоубива. Колко страст и емоция трябва да има в сърцето ти, за да преживееш две години в изпепеляваща любов, със замаян поглед и силна вяра в сърцето, че това е човекът с когото трябва да изживееш старините, но… да поставиш с един куршум края на своята любовна мечта. И колко много трябва да е обичало това сърце, за да остави в бъдещето тези стихове:

„Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…“ П.К.Яворов /На Лора/

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; — музика — лъчи

Не искат и не обещават те…

Душата ми се моли, дете,

душата ми се моли!… П.К.Яворов /„Две хубави очи“ посветено на Мина/

Елисавета Багряна и Боян Пенев 

една неизживяна любов, създала втората проява на любовта – приятелството

Най – хронологично е да продължим с разказа за Елисавета Багряна и съпругът на Дора Габе-Боян Пенев. Поетесата, в която е бил влюбен и Яворов не успява да изживее до край любовта си с Боян Радев.  Двамата по това време са женени, макар и с браковете им да е приключено емоционално. След поредица от любовни писма и авантюри двамата решават да сложат официално край на брачните си отношения и да узаконят връзката си . Елисавета Багряна получава развод, но Боян Пенев умира преди да получи добро от Дора Габе. По – късно в мъката си двете поетеси откриват втората проява на любовта – приятелството. Така една неизживяна любов се превръща в приятелство продължило до дълбока старост между две обичани от един и същ мъж жени.

„Искам да те видя, да бъда с тебе насаме – не за да ти кажа нещо особено, а така – да те почувствам отблизо. Това желание страшно ме измъчва. Толкова много искам да те видя, че започвам да вярвам в чудеса, очаквам нещо невероятно, невъзможно. Ако в нас самите, в душите ни, няма прегради помежду ни, какво значение могат да имат външните прегради. Обичта ни ще ги победи – ще ги победи и времето.“ Откъс от писмото на Боян Пенев до Елисавета Багряна

Стефан Душан и Елена 

царицата на неговото царство

Сръбският крал Душан е най-успешният владетел по сръбските земи. Не само умен, но и красив той бил убеден, че любовта носи само нещастия и неудовлетвореност, и че бракът е пречка. Но това се променя в мига, в който среща красивата българска принцеса Елена. Сдържана, умна, с царствена гордост и пленителна тя покосява сърцето на младия цар. Двамата се женят бързо без излишна пищност на Великден в далечната 1332г. Сякаш всеки миг е бил ценен за Душан да вземе Елена под своята закрила. Елена се превръща в дясната ръка на Душан и двамата взимат важни решения в управлението на петгодишното безплодие на младата царица е било на път да вгорчи тяхната любовна история, но за щастие на цялото царство тя успява да зачене и да роди син. По – късно ще произнесе думите: „Елена е царицата на моето царство“, която той обича до края на живота си. Внезапната смърт на царя обаче сломява силният и дух и тя приема монашеството като помага отстрани на сина си в управлението на Сърбия. В историята българската принцеса ще бъде запомнена с това, че е единствената жена пред която цар Стефан Душан е прекланял глава.

Борис III и Йоанна 

и царската любов е трудна

Интересна е голямата любов между цар Борис III и царица Йоана. Истинска, пламенна и трогателна показваща, че понякога и царската любов е трудна.

Слънчевата италианка пленява сърцето на българския цар още при първата им среща със своето чувство за хумор и  свободолюбиво мислене. След тригодишна пауза съдбата отново ги среща и искрите между тях запламтяват още по-бурно, на третата среща в дома на сестра й младият цар предлага брак на Йоана. Сякаш всичко е наред и няма пречка за узаконяване на тяхното щастие, но уви не всичко се случва толкова лесно и в света на царете. Йоана е католичка, а Борис православен и не е толкова просто те да сключат брак. Разговори в продължение на две години за възможността за брак между цар Борис и Йоана протичат с италианското и българското правителство, с Ватикана и Светия Синод. Това не сломява духа на влюбените и с помощта на архиепископ Анджело Ронкали  по негова идея цар Борис е трябвало да даде писмено съгласие, че децата от този брак ще бъдат възпитавани в лоното на католическата църква. Пречка се оказва обаче позицията на Българската православна църква, според която за наследничките на българския престол католическата вяра няма да е пречка, но престолонаследникът трябва да е с православна вяра. Отчаяние обхваща българският цар до толкова, че той приема да остане ерген, ако не се намери решение принцеса Джована да стане негова жена. През 1930г. Цар Борис успява да получи благословията и на Ватикана и на Светия Синод, а  България се готви за сватба, с която да се узакони пламенната любов между царските особи. Интересът към сватбата от кралските величия бил толкова голям, че се наложило общината да разшири ЖП гарата в столицата, а улиците в буквалния смисъл на думата се задръстили от хора и автомобили.

След сватбата американският публицист Маркъм ще напише, че едно от най-добрите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е да доведе италианската принцеса Йоанна за царица в София, която е  една от най-очарователните принцеси в Европа.

Джована–Елисавета-Антония-Романа-Мария от любов и уважение към мъжа си променя името си и приема православния му вариант Йоанна. По- късно тя става любима царица на България и се занимава основно с благотворителност. Създава първата болница по европейски стандарти и пътува без охрана казвайки, че нейната охрана е българският народ.

Дали днес някой от управляващите може да се похвали с такава охрана? Колко такива завладяващи истории още можем да разкажем? Това са все въпроси с дълги дискусии.

Затова подбрах тези 7 любовни романса от българската история, за да открием месецът на любовта и виното. А защо и виното? Защото те вървят ръка за ръка, защото виното е опияняващо толкова колкото и любовта.