Света Нина покровителката на Грузия

Началото

Според преданието Иверия или днешна Грузия се покровителства от Дева Мария, с чиято помощ и благословия Света Нина или както я наричат грузинците Свети Нино проповядвала Божието слово по земите на Иверия. Преданието за жребият на Божията Майка разказвано от Стефан Светогорец гласи, че след възнесението на Исус Христос на небето, неговите ученици заедно с Майка Му в очакване на обещанието на Отца, започнали да хвърлят жребий на кого и в коя страна Бог ще определи да проповядва Божието слово. Пресветата Майка също решила да хвърли своя жребий и на Нея се паднала Иверийската земя. Тя с радост заявила желанието си веднага след слизането на Светия Дух да се отправи към Иверия, но Божият Ангел я заставил да не напуска Йерусалим и  казал, че Иверия ще  се просвети с Христовата светлина по – късно и там ще е нейното владичество. Това предсказание се изпълнило по – късно след Христовото възнесение и негова изпълнителка с благословията и  напътствията на Божията Майка била Света Нина. Родена в знатно семейство в земите на днешна Кападокия на 12г. тя посещава Йерусалим със своите родители и била дадена за възпитание на благочестива старица Нианфора. Света Нина била прилежна и скромна девойка, която  с огромна вяра в сърцето си четяла евангелските разкази за Христовото разпятие на Спасителя. Силно впечатление и направила съдбата на хитона на Господ. Тя пожелала да узнае повече за него и Нианфора и разказала, че на североизток от Йерусалим се намира Иверийската страна със столица Мцхета там бил отнесен Христовият хитон от войник изтеглил жребия. Този народ се наричал картвели, те заедно с арменския народ и други съседни племена били в мрака на езическото заблуждение. След разказа на старицата Света Нина прекарвала в молитви към Пресветата Богородица да отиди в тези земи и да проповядва Божието слово. Един ден Божията Майка се явила в съня на девойката, за да и даде своята благословия, като и казала че ще бъде нейна Покровителка в това пътуване.

Кръстът на Света Нина и пътуването и до Иверия

с който е изобразявана на иконите е дар от Дева Мария. Той е бил нейният видим и невидим щит от враговете. Когато се събудила сутринта Света Нина в ръцете си държала кръста от сплетени лозови пръчки дар от Божията Майка, тя целунала кръста и го свързала с косите си. За далечното пътуване Света Нина тръгнала като се присъединила към 53 девойки, които заедно с Рипсимия /девойка от царски род/ тръгвали за Армения бягайки от нечестивия Диоклециан, който искал Рипсимия за своя жена.  Арменския цар Тиридат, който след писмо от жестокия Диоклециан ги заловил, заповядал да им избодат очите, да им отрежат езиците и да  посекат телата им на парчета. Единствена Света Нина успяла да се спаси по чудо водена от невидима сила тя се  скрила в храстите на дива не разцъфнала роза и гледала с ужас и вцепенение случващото се пред очите и. Ридаеща и объркана от тя отправила молба към Господ, за да и покаже верния път. От небето слезнал ангел и я успокоил да  не плаче, а да върви на север където зрее голяма жетва, а работниците са малко. След дълго пътешестване Света Нина стигнала до брега на река Кура, която преминава през цяла Иверия срещнала пастир и го попитала къде се намира Мцхета, а той я упътил да върви надолу по течението на реката. Изминало много време в път докато стигне Мцхета, но светицата проповядвала Божието слово откъдето минела. Така след дълго странстване по земите иверитски тя пристигнала във великия град и се нарекла пленница. Отивайки към царските градини жената на градинаря Анастасия сякаш познала странницата. Тя се поклонила на Света Нина и понеже с мъжа и били бездетни решили да я приютят като сестра. Мъжът на Анастасия по желание на Света Нина и построил колиба в дъното на градината където тя поставила дадения и кръст от Дева Мария и  прекарвала дните си в молитва. В тази колиба Света Нина извършила с Божията воля много чудеса. С нейна молитва бездетната Анастасия, която първа повярвала в Христа заченала и станала майка на многодетно семейство. Друго чудо извършено  с помощта на Света Нина е чудото с умиращото дете. Майка вървяла по улиците на града носейки умиращо дете на ръце и плачела за помощ. Света Нина я срещнала взела младенеца на ръце сложила го на своето ложе, помолила се поставила кръста от лозови пръчки върху детето и след това го върнала в ръцете на ридаещата майка здраво.

Христовия Хитон

От този момент нататък Света Нина започнала да проповядва открито Евангелието и да призовава иверийските езичници към покаяние. Топлият и благ поглед, праведния и целомъдрен живот привличал към нея погледите и сърцата на иверийския народ. Тя била често посещавана от жените с молби за помощ или за да послушат от нейните уста новото учение за Царството Божие. Света Нина била запленена от разказите за  Господния Хитон и как той достигнал до земите иверитски. Когато в Йерусалим царувал цар Ирод, евреите в Мцхета получили известие, че в Йерусалим са идвали персийски царе, за да търсят новородения Младенец заченат непорочно, роден от майка, но без баща. Те го намерили в една пещера в Давидовият град Витлеем и му принесли в дар злато, смирна и благовонен ливан, поклонили му се и се завърнали в страната си. След тридесет години получили писмо в което се известявало, че онзи на когото са се прекланяли е достигнал пълнолетие и започнал да проповядва и че той е Месията, Христовия син Божий. С това писмо обаче те ги приканвали да отидат и да станат свидетели на смъртното наказание, на което ще бъде предаден. Майката на Елиоз, който се приготвял с много други да отидат в Йерусалим  го помолила да гледа, но да не застава заедно с нечестивите  против този, когото възнамеряват да убият, защото „той е загадка за мъдреците, тайна скрита от началото на вековете и светлина за народите за вечен живот“. Когато Елиоз отишъл в Йерусалим и присъствал на разпятието на Христос, майка му която останала в Мцхета в навечерието на Пасха почувствала сякаш гвоздеи забивали в сърцето и, на следващия ден тя умряла, а синът и Елиоз взел Христовия хитон от римския воин на когото той се паднал по жребий и го донесъл в Мцхета. Когато го видяла сестра му Сидония взела Господния хитон и започнала да го целува през сълзи, притиснала го към гърдите си и паднала мъртва. Тя толкова силно стискала хитона Господен че нямало сила, която да и го изтръгне за това брат и взел тялото на девицата и заедно с хитона Христов ги положил в гроб. Направил това в тайна и никой не знаел точното място на гроба предполагали, че това място е насред царска градина където израснал кедър. Когато Света Нина чула този разказ тя започнала да се моли пред кедъра всеки ден. В началото не била убедена в истинността  на историята, но след като получила видение в съня си за ято черни птици спуснали се над царските градини и отлетели после към река Арагви където се умили и литнали бели, Светицата разбрала, че това е знамение, че съседните народи ще се просветят от водите на Светото Кръщене, а на мястото на кедъра ще се издигне храм в чест на  Бог и неговото име ще се слави във вековете.

Разпространение на християнството по земите на Грузия

• 

По това време цар на Иверия бил Мириан Бакур, който тайно в сърцето си бил раздвоен в своята вяра, не така обаче мислила неговата съпруга царица Нана, която почитала богинята Венера. Един ден обаче царицата се разболяла и каквото и да правели лечителите състоянието и се влошавало. Тогава нейните приближени помолили Света Нина по заповед на царицата да отиде при нея, но Светицата отговорила, че ако царицата иска да оздравее тя трябва да отиде в нейната колиба, за да получи изцеление от силата на Христос и нейния Бог. Когато положили царицата в ложето от листа в колибата на Света Нина, тя коленичила и положила кръста си върху главата, краката, и раменете на царицата, с това кръстно знамение се помолила на Господ за изцеление и царицата оздравяла. Царицата отправила благодарност към Бог и Света Нина за своето изцеление и обявила, че Христос е истинския Бог. От тогава тя ежедневно се молила със Света Нина. Цар Мириан въпреки чудото със съпругата му все още се колебаел в истинността на случващото се и често бил спохождан от враждебни помисли против християните до деня в който се отправил на лов в горите Мухрански. По пътя той обсъждал своите колебания относно Христовата вяра и дори казал че ще заповяда на царицата да се отрече от Христа и ще изтреби всички които се покланят на кръста и Христос. В същото това време небето причерняло и се разразила буря царят започнал да се моли на своите Богове езични,  но помощ не получил тогава започнал да изпраща молби до Света Нина и нейния Бог. Бог чул молитвите му бурята утихнала и светлина се разстлала над всички. Царят обещал на това място да издигне кръст в чест на Бог, а когато се върнал в Мцхета на висок глас пред всички призовавал за прослава на Бога на Нина. Така цар Мириан станал за Грузия, това което бил Константин Велики за Гърция. Царят пожелала да направи храм на Господа по посочено място от Светицата, а тя показала кедъра пред който всеки ден произнасяла своите молитви. Започнал строежът на храма Преображение Господне.

Последните дни на Света Нина

Света Нина не могла да види храма завършен, защото избягвайки почестите и славата се оттеглила в малка пещера и заживяла там в пост и молитви успяла да източи вода от камък от безводното място и до днес от този извор капят капки сякаш като сълзи. Народът нарича това място извора на сълзите или млечният извор. По същото време над Мцхета се появило чудно видение в няколко поредни нощи храмът бил украсен от осветен в небето кръст с венец от звезди, когато се зазорявало от кръста се отделяли най – ярките звезди, една се насочвала на изток, втората на запад, третата оставала да свети над църквата и целия град, а четвъртата осветявала убежището на Светицата. Света Нина заповядала да отсекат дървото до нейното убежище, което било осветено от четвъртата звезда и да се направят четири кръста. Първият да се постави на скалата, вторият на запад от Мцхета на мястото където цар Мириан бил застигната от бурята, третият да се постави в град Уджарм, където ще го занесе царската снаха Саломия, а четвъртият в селото Бодби при Катехинската царица София към която се била отправила Свети Нина, за да я посвети в християнството. Когато стигнала селцето Бодби Светицата се заселила на планински хълм и прекарвала дни и нощи в пост и молитва. Скоро започнали да прииждат хора, които искали да слушат нейните поучения за Христовата вяра и пътя на вечния живот. Един ден към тях се присъединила и Кахетската царица София, която била удивена от чутото и с наслада слушала проповедите на Светицата. Царица София заедно с населението приели Светото Кръщене и минали в лоното на християнската вяра. Това било и последното дело от земния път на Света Нина. След това тя получила от Бог откровение за наближаването на кончината и. В писмо до цар Мириан тя съобщила за наближаващия край на земните и дни и призовала за вечната благословия на Бог  и Дева Мария над царството и защита от непобедимата сила на Господния кръст. Писмото било изпратено от царица София до цар Мириан, който със своите близки се отправил към последния дом на Светицата. Намерили я още жива, а тя по молба на присъстващите разказала тази своя история на живота си от раждането, която била записана от Саломия Уджармска. Света Нина поискала тялото и да бъде погребано в последния и дом бедната кахетинска шатра. Царят и неговия народ поискали да преместят тялото на погребаната светица в Мцхетската съборна църква, но по никакъв начин не могли да отместят тялото и така то останало там където пожелала тя. Тогава цар Мириан започнал строежът на храм в името на роднината на света Нина Свети Георги, който храм бил завършен от сина му. При гроба на Света Нина са ставали много чудеса. Всичко знамения които получавала, нейните усилия за разпространение на Христовата вяра, както и смиреният и земен живот подтикнали Иверийската църква с благословията на Антиохийската църква да признае Света Нина като равноапостолна и просветителка на Иверия и да постанови в нейна чест 14.01 като църковен празник-денят на нейната кончина.

Очаквайте нашите нови програми за Грузия. Началото през 2021г. ще поставим с Великден

Напомняме, че Евелин Р има грузински филиал и обслужването на нашите клиенти се извършва на място от грузинския офис ръководен от Марина Лосаберидзе.