Екскурзия до Райското пръскало и екопътека Бялата река

От години мечтаех да се изкача до Райското пръскало. Бях слушала хиляди разкази за походи до най – високия водопад в България и на Балканите. Проблемът, който ме възпираше бе технологичното време, ех това време все не стига. Затова реших да проуча терена и да съставя плана за нова екскурзия, която да е подходяща за всички. В нашата работа най – трудното е да оптимизираш екскурзия, поход, почивка, за всички възрастови групи или поне за възрастни на различни години и подвижност. Още по трудно е да го осъществиш безпроблемно. Отделно от разказите за красивият водопад бях слушала и за страхотната екопътека Бяла река. Асфалтов път до нея почти нямало и с кола било трудно, а за автобус невъзможно.

Всеки сам преценя дали си заслужава с кола да ходи до началото на пътеката. Това не означава, че подкрепям безхаберието по отношение на пътната инфраструктура на страната. Път е имало в добрите стари години…. Аза качествен организиран туризъм разбира се пътната инфраструктура е от голямо значение.

Калоферски манастир

По принцип изкачването до Райското пръскало без връх Ботев отнема в двете посоки около осем часа пеша по целия маршрута. Най – трудният участък е в началото, затова ми предложиха да извозят групата с джипове. По този начин отчитайки разнородността на туристите и тяхната физическа подготовка ще улесним маршрута.

С така събраната информация сглобих екскурзионната програма за клиентите. Вече можех да предложа екскурзия до Райското пръскало за всички възрастни с различна физическа подготовка.

Единственото място където ударих на камък беше хотелът, за което и съжалих в последствие затова тази година ще го сменим. Съветвам всички които са решили да пренощуват в хотел „Щерев“ в Карлово да преосмислят своята резервация. Ние повече няма да повторим. За съжаление синдромът, който все повече срещаме в нашата страна е родителите изграждат нещо, а децата не успяват да го съхранят. Красотата и спокойствието на Карлово успя да заличи лошия привкус от настаняването ни. Атмосферата в града успя да ни зареди с положителна енергия.

Еко пътека Бялата река

Първия ден посетихме екопътека Бяла река, като естествено оставихме автобусът на пътя и в началото с увесен нос тръгнахме да извървим близо 5 км. остатъчен асфалтов път. В началото мислехме, че ще е трудно и много като време, но в смях и разговори за около 40 минути стигнахме калоферския манастир „Рождество Богородично“. Разгледахме църквата запалихме свещичка и продължихме към началото на пътеката. От тук нататък каквото и да разкажа няма да ми стигнат думите да опиша красотата и величието на Джендема в природен парк „Национален Балкан“. Всички са единодушни, че това е преживяване, което няма как да забравиш красота, която няма как да подминеш просто ей така.

Обиколката на цялата пътека, която върти като осмица с фотосесии, спирки този да снима онзи да види, почивка на рекичката преминахме за около два часа. След това още 40 минути с наслада хапвахме пържени картофи, сладолед, пихме айрян в заведението на входа на екопътеката. След около още 30 минути бяхме на автобуса.

И нещо весело

В този ден имахме и вълнуваща случка с моята приятелка от Стара Загора, която от години чакаше да направя екскурзия до Райското пръскало и беше първата записана в групата. Тя дойде до Калофер с кола, но тъй като се забави тръгна с около петнадесетина минути след групата по „асфалтовия път“. Тук е може би и момента да отбележа ,че мобилните телефони нямат обхват на места почти е невъзможно да проведеш нормален разговор. Поради тази причина ние нямаше как да се чуем по телефона, за да я информирам, че сме в манастира. Тя бягайки да настигне групата подминава манастирския комплекс и продължава по екопътеката питайки всеки срещнат дали е видял група от около 30 човека.

За нейно огромно съжаление и мое разбира се никой не беше видял тази група, защото тя всъщност си вървеше спокойно зад нея. При което тя финишира с цял час преди всички на автобуса. Рекорда, който постави е за най – бързо преминаване през екопътека Бяла река 40 минути, но разбира се съжалихме за моментите които изтървахме заедно.

по пътя за Райското пръскало

В уговорения час рано сутринта се качихме на джиповете и веселбата започна. Убедена съм, че няма човек който да може да опише вълнението от гледките които се разкриват пред неговият взор. Преходът не е тежък, но е дълъг, а емоцията е страхотна особено когато групата е с положителен заряд. Няма как да опиша това вълнение, но ето какво засне нашият обектив.

Ако Родопите докосват сърцето на всеки в най – тънката му струна, Рила ни зарежда с космическа енергия, а Пирин „рисува“ вълшебни картини, то Стара планина ни кара да разберем колко необятен е светът и, че ние сме само една малка частица от Майката природа. Величествената планина сменя настроението си постоянно и ние разбираме, че нямаме власт над това.

На хижа Рай

Малко преди хижа Рай можете да полегнете за отмора на поляната или да направите ето тези красиви снимки, които ясно илюстрират казаното от мен. За съжаление ние бяхме в август месец в сухата пандемична 2020 година и сякаш и природата се бе обявила срещу всичко което се случва в света и най – високият водопад на Балканите беше полу пресъхнал. Но никой не можеше вече да заличи зарядът, който ни даде този вълнуващ преход, а и имахме удоволствието да му се порадваме още малко и на връщане в този слънчев августовски ден.

На връщане е по-бързо:)

Ето и какво запечата нашия обектив от спускането. Джиповете ни чакаха на уреченото място и час и в разговори с усмивка и любов в сърцата, се качихме в автобуса след като цялата група се сбогува с моята приятелка, която между впрочем е най- позитивния човек който познавам от детските си години още. Зарядът, който дава едно такова пътуване остава в сърцето ти за дълго време, а когато избледнее не е лошо да си го припомниш отново.