В света на Флинстоун или как с креативност и усърдие можем да пленим сърцето на туриста

В предишния блог разказвах за красива България и се възмущавах от лошото управление на природните ни забележителности. Сега обаче искам да споделя с Вас точно обратното, как с идеи, усърдие и разбира се постоянство може да превърнеш няколко  природни забележителности и околностите в туристическа атракции и то не каква да е, а приказна.

• 

От години водя групи до пещерата Проходна или както повечето туристи я наричат Божите очи. Спомням си преди четири или пет години с една от първите групи, които направихме по този маршрут как ни „грабна“ един човечец в пещерата и с думите „тук има пътека и манастири аз ще ви водя, аз съм господаря на пещерата…“неусетно се въвлякохме в приключение, което за наша радост завърши с много емоция и никакви лоши последици. Следвайки „господаря на Божите очи“ закрачихме бодро по пътека, която постоянно се губеше, видяхме една пещера вляво, но за съжаление пътят до манастира не беше оправен и човекът само ни показа неговото метонахождение ориентировъчно. Лошата новина бе, че връщане назад няма и започна едно катерене през гората към Пещерния дом. Предходния ден бе валяло и това допълнително увеличи нашите усилия, освен това бяхме до коленете в кал, но връщане назад няма. Когато се качихме горе на заветния връх бяхме окаляни, но доволни от адреналина в нас. Поизмихме се пихме по един чай и отпътувахме към пещера Съева дупка, както бе по програма. Чудите се защо Ви разказвам всичко това, защото беше преди четири или пет години не помня вече.

Сега обаче сме 2020 г и нещата са коренно различни, което може само да ни радва разбира се. Когато преди две седмици отидох с група по този маршрут открих една добре поддържана и направена пътека от края на пещерния тунел до скалния манастир “Света Марина”, а после по малка пътечка и до пещерния дом, където всъщност се подпечатват и книжките. В манастира ще Ви разкажат за неговата реставрация, как се поддържа, ще научите с учудване сигурно, че всичко е на доброволни начала. В пещерния дом обядвахме и отпътувахме към т. нар. къщички на Флинстоун. Всъщност това са две каменни къщи направени от камък, които разбира се впечатляват всеки в идейно отношение. От двора на къщите можете да видите и природната забележителност “Провъртеник“ скала, която на върха си има образуван кръг,според преданията това е част от древна обсерватория, защото на пролетно равноденствие първият слънчев лъч минава през кръга. Чист въздух приятна атмосфера, чистота и природа. Още по пътя правят впечатление фигурите на Барни Ръбъл и Фред Флинстоун както и прекрасните скулптури под моста преди да завием надясно към къщите. Ако завиете наляво ще стигнете до друг скален манастир Глигора ли “Свети Никола”. С напълнени очи се отправихме към нашия хотел в Луковит за отдих.  

На следващият ден се отправихме към нашите Луковитски къщи и плаващата къщичка, които се намират на края на Луковит преди автокъщата вдясно.Всички бяхме чели, но никой не очакваше да види това което се разкри пред очите ни – приказка. Идеята е повече от възхитителна, дизайна, материалите, които са използвани, всичко те впечатлява, но най – много очите ти се пълнят от цъфналите водни лилии и плаващата къщичка, а присъствието на рибари на отсрещния бряг те кара да се чувстваш като в приказка от Братя Грим. Вълшебство може би е думата която приляга на това място създадено явно с много фантазия и огромна любов.

От там се отправихме по облагородената екопътека Златна Панега през утъпкани пътеки, приказни мостчета над река Панега, или вкопани в скалите все едно попаднахме в Рая. Водни кончета пеперуди летяха около нас, реката ромолеше приглушено, а ние с жизнерадостен смях крачехме бодро и се любувахме на тази вълшебна красота.

Последната ни спирка по програмата макар и да направихме промяната в последния момент стана пещера “Съева дупка” една от най- красивите пещери в България.

Когато се прибрах вкъщи не можех да спра да разказвам с много патос и гордост от видяното в екскурзията . Как с общи усилия, много идеи и регулярна поддръжка можеш да превърнеш едно място в рай за туризма. Една част от обектите са собственост на местен бизнесмен, но екопътека Златна Панега се поддържа  и стопанисва от община Луковит. Ето, че бизнес и държава могат заедно да градят нови атракции и да развиват туризъм, само че и отговорност е необходима от двете  страни. Каква по – голяма награда от доволните усмивки на туристите и множеството разкази за видяното и преживяното, които се носят от уста на уста. И така допринасят за развитие на региона. Днес сме началото на август месец, а за септемврийски празници вече няма места за нощуване в хотелите. Дано повече райони в България работят по този начин и държавата да им помага.

Ако сме ви предизвикали интерес а включете се към нашите следващи екскурзии натиснете тук