Моето сърце е родено, за да пътува

Преди една година не бях осъзнала, колко важно е за мен пътуването и, че моето сърце е родено, за да пътува. Мечтаех събота и неделя да остана вкъщи и да гледам сълзливи любовни сериали, но тогава аз пътувах и виждах радост в очите на туристите, съпреживявахме заедно емоционални моменти и взимахме спомени и оставяхме стъпки в красиви кътчета по целия свят. Тогава ми казаха: внимавай какво си пожелаваш, защото мечтите се сбъдват. Тази “мечта” се сбъдна през март 2020 година. Появи се вирус, който ограничи пътуванията в целият свят и затвори хората по домовете им и така до днес.

 

 

 

Природата се събужда

 

Пролетта е любимият ми сезон, защото природата се събужда само, че сега сме февруари, а природата се съживява като за април. Малки минзухари са подали главички сякаш и те търсят свободата да дишат и живеят без ограничения.

Човек осъзнава, че взимайки му правото на пътуване всъщност му отнемат сърцето. Процесът на избор на проучване опознаване и реализиране на едно пътуване е нещо което занимава човека. Той иска сам да избере мечтаната дестинация, да прочете за нея, да я проучи, да се запознае със забележителностите, да сподели с приятели, да се организират и чак тогава да се заемат  организацията по пътуването.

 

 

Живеем в години, в които не ние решаваме къде да отидем, а някой ни казва: искаш да пътуваш-пътувай, но на тези места, не можеш да пътуваш с всичките си приятел, а само с една трета. Тези ограничения опорочиха същността на пътуването. Наскоро бях чела, че всъщност удовлетворението от пътуването не е самата културно – опознавателна част на  дестинацията, а емоцията от  запознанствата с нови приятеля и споделените моменти с тях  било то стари или нови, които ще открием на това пътуване. Глупостта на управляващите в целия свят ограничи хората по един странен начин забрани им да пътуват на определени места направи различни тълкувания на туристическите закони, въведе PCR тестовете като задължителни за повечето  страни и така отне свободата на придвижване. Всичко това превърна пътуването от удоволствие в мъчение.

Но пролетта е близо и първите слънчеви лъчи доказаха, че човек се ражда, за да пътешества и открива нови светове. Човек се ражда, работи, за да се прехранва, но удоволствие получава когато пътува тогава човек се чувства свободен заради правото на избор да сбъдне мечтите си и да посети желаната от него и семейството му дестинация, а не защото някой му е казал къде да пътува.

Екзотични пътешествия

 

Поради ограниченията за пътуване останаха ни възможности само за т. нар екзотични пътешествия. Спомням си преди години когато учех международен алтернативен туризъм един от преподавателите ни по екзотичен туризъм ми даде курсова работа на тема екзотиката в Странджа. Тогава се смях със сълзи, а той ми отговори: „Колежке екзотика не е само да отидете до Малдиви или Сейшели. Преводът на самата дума означава странен причудливи, надявам се да намерите екзотиката във вашия странджански район и да Ви се получи хубава курсова работа.“

Кажете тогава не е ли екзотичен залива Света Параскева и то през месец февруари? Сега си го представете в топлия слънчев юлски месец, навсякъде се разнася детски глъч и смях на щастливи и безгрижни хора дошли да се заредят със спокойствие и  жизнена енергия от морските вълни. Зад гърба Ви сякаш Странджа планина е разпънала своята защитна ризница и Ви пази от нежеланите промени на времето. Отпред се е ширнало морето във всички нюанси на синьото, а гласовете на птиците донасяни от романтичния полъх  на вятъра допълват екзотичния пейзаж в месеца на любовта.

Да се качиш на високите камъни, да разпериш ръце и да отправиш взор нагоре към небето да усетиш силата на своето сърце, да мечтае и да пътува това наистина си заслужава.

Или просто да седнеш, да впериш поглед напред и да помечтаеш  с най – любимия човек до себе си за красивите моменти които Ви очаква и за които си заслужва да живееш.

А прекараните мигове в компанията на приятели е вълшебство на пътуването

 

Така в този прекрасен топъл и слънчев февруарски съботен ден макар и само на 70 км от моя град по една лека приятна екопътека с малка група приятели отново усетихме магията на свободата да пътуваш, правото да избираш къде да отидеш и да пресъздадеш онзи процес трепетен, който те кара в края на работния ден да мечтаеш за почивка. Това право може да го ограничат, но не могат да го отнемат. Мечтайте, планирайте, пътувайте дори и в собствената си държава, чувствайте с цялото си сърце магията на пътешествието и осъзнайте смисъла на думата свобода.

 

 

 

 

 

Свобода да избираш, свобода да откриваш, свобода да живееш своя живот, както ти искаш.

За тези от Вас които искат да минат по пътеката с компания – виж тук: